Биограф разказа за секретната дейност на пророчицата Слава Севрюкова
Слава Севрюкова e един от най-големите явления, раждали се в България, а и в света. Писателят Христо Нанев прави разкрития за неизпълненото й наследство, тайните 7 извора на дарбата й, къде са костите на Левски, по какъв начин предсказа преврата против Тодор Живков и какво е видяла в бъдещето на България и света.
От години той събира информация за пророчицата, градейки картината на нейното житие, почтено за холивудски филм.
Нанев е роден в Пловдив през 1956 година Завършва българска лингвистика, а по-късно и театрална постановка. Започва работа в системата на образованието, където стига „ единствено “ до длъжността заместник-директор на учебно заведение. Защото една среща с феноменалната Слава прекатурва живота му на 180 градуса.
Нанев споделя пред „ Телеграф “, че при до момента с космичната й заложба осъзнал по какъв начин нищо още не е постигнал в живота си. Напуснал работа и се отдал да търси материали за неземния феномен Севрюкова. Писателят е създател на 6 книги и няколко документални кино лентата, отдадени на ненадминатата пророчица. А една от книгите му бе цензурирана поради рисково пророчество…
– Г-н Нанев, на 5 декември се изпълват 121 лета от рождението на пророчицата Слава Севрюкова. Има ли си тя място, на което човек да й се поклони и да сложи цвете в символ на респект?
– Едно само място има. Намира се на входа на Нова Загора, първата кооперация вдясно. Там е била родната й къща, която към този момент е съборена. Преди време поставихме една паметна плоча от черен гранит с надпис: „ Тук бе родният дом на огромната пророчица Слава Севрюкова “. Тя е живяла в Нова Загора единствено 16 години, само че въпреки всичко земляците още си я тачат.
– Зная, че е обитавала и къщурка в столичния квартал „ Овча купел “, тя най-малко дали е непокътната?
– Тя се е намирала на края на София в „ Тресулите “, както в миналото кварталът се е наричал. Строена е от нейния брачен партньор – белогвардееца Степан Севрюков. Къщата е била дребна едноетажна от две стаички и предверие. Стояла е допреди 4-5 години, само че и тя към този момент е съборена. Имах концепция да се постави паметна плоча и там, само че въпреки всичко аз пребивавам в Пловдив и ми е мъчно от разстояние да движа нещата, а и никой различен не поддържа концепцията.
Нейното наследство беше да се направи музей, само че не на нея, тъй като тя бягаше от персоналната популярност, а на психотрониката. Той трябваше да се обитава в нейния апартамент, в който се мести след това в кв. „ Овча купел “ №2. Когато умря, доколкото зная, нейният поддръжник доцент Иво Лозенски трябваше да се заеме с осъществяването на наследството й. Годините обаче минаваха, без да се подхващат никакви дейности и най-после нейните родственици продадоха жилището.
– Има ли въпреки всичко съхранено от нея някакво материално завещание, мемоари, движимости, артефакти, които биха послужили за един предстоящ музей на този неоспорим феномен от международна големина?
– Аз съм я записвал на касетофон. Записите са доста неприятни, защото са на остарели български касети опреди 35-40 години. Правихме документален филм за нея 1 ч. и 20 минути – “Зеница към Вселената “, който вероятно би могъл да се приложи към музея. Иначе по отношение на нейните движимости и мебели нямам информация след гибелта й какво се случи с тях, евентуално околните й са ги продали. Зная, че когато Слава умря, завеща на Лозенски едно канапе, чиято орис също ми е незнайна.
– Споменахте към този момент, че вуйна Слава, както са я наричали хората, е родом от Нова Загора, само че по какъв начин открива дарбата си и по кое време идва в столицата?
– Тя има наследствена заложба, защото принадлежи на огромен жанр от ясновидци. Такива са били нейната баба Елена и майка й Мария. И трите дружно с щерка им с изключение на прорицателки са били и лечителки. В тази сфера много любопитна е срещата с нейния предстоящ брачен партньор. След Октомврийската гражданска война белогвардейците на талази идват в България. Степан Севрюков е бил кавалерист и адютант на един военачалник. При едно стълкновение кракът му със саблен удар е разрязан от бедрото до коляното.
С месеци го лекуват в новозагорската болница, само че дълбоката прорезна рана по този начин и не се затваря. Тук е доста забавно, че в миналото българските лечебни заведения са давали на националните ни лечители да вземат участие в процеса на възобновяване здравето на болните. Годината е 1918-а. Слава отива като доброволка в болничното заведение. Именно тя с познанията си за билките, въпреки и 16-годишна, съумява да излекува и да затвори раната на Степан Севрюков. Тогава той се влюбва в нея. Въпреки че е доста по-възрастен, я желае за жена. Родителите й доста се чудили дали да я дадат за младоженка на този избухлив белогвардеец. Обаче дядото е бил опълченец на Шипка. Неговата дума в последна сметка натежава – тъй като той дава внучката на братушката.
Скоро откакто двамата се венчават, се местят към този момент като семейство в град Шипка, където е имало белогвардейска общественост. Но Степан действително не е знаел за кого се дами, тъй като тя е криела дарбата си от него. А при нея тайно са ходили белогвардейци. Питали са я дали ще се завърнат в Русия, какво ги чака. Слава скрито от мъжа си им е предсказвала бъдещето. Така един съветски княз й е дал няколко златни рубли в символ на признателност. Тя ги е пазила като скъп спомен, само че къде са отишли след кончината й, никой не знае.
От Шипка се местят в София. Когато Степан към този момент схваща каква е жена му, се е уплашил доста. Тя е контактувала с огромни сили, неразбираеми за индивида, а той, материалист до мозъка на костите си, е нямал нищо общо с духовния живот. Обаче пък е имал сръчни ръце. Отиват те в покрайнините на София и там Степан самичък построява тяхната къщурка в кв. „ Тресулите “, който тогава е бил зеленчукова градина.
Хората почнали да прииждат към нея отвред. Тя им е предсказвала необикновено тъкмо живота и ориста. През това време Степан стоял извън в антрето и си пиел ракията. Той търсил някой измежду приходящите да му прави компания на масата. Двамата са били цялостна диаметралност.
– Плюсът и минусът се притеглят и при хората?
– Да, тъкмо по този начин. Интересно е, че това комбиниране в рода на хрисимите, кротки и богонадарени дами в комбиниране с буйните и невъздържани мъже може да се наблюдава и в рода им. Бабата на Слава, Елена, се омъжва за пикантен опълченец. Майка й също се взема с подобен мъж – бащата на Слава е бил избухлив човек. Накрая същата забавна орис я настига и нея.
– Вие като биограф разкрили ли сте травматичен миг, в който тя да е отключила своята неземна заложба, както това става с Ванга да вземем за пример, която, ударена от смерч, губи физическото си зрение, само че получава духовни очи, или една Вера Кочовска, претърпяла злополука на млади години?
– Категорично Слава е родена с наследствена, генетична заложба на феномен. Такъв е и дядо Влайчо, също от Новозагорския край. С нея сме имали забавни диалози от кое място идва тази заложба, по какъв начин така… Тя споделяше, че освен нейните баба и майка са били такива, само че тя в предходен живот също е носила ясновидски подарък.
– Каква е била обратно във времето?
– Тя се виждаше като една съветска графиня от немски генезис. Познавала се е с Пушкин, Гогол, Лермонтов, предсказвала им е живота. Аз съумях да издиря портрета на тази графиня. Казвала се е Александра Филиповна Кирхоф.
– Какво е равнището на припокриване на това, което Слава е виждала с житието на тази мистична графиня?
– Едно към едно. Тя се виждаше като графиня, която е имала 3 деца. Но не им е обръщала задоволително внимание, тъй като е била отдадена напълно на ясновидството. Случайно или не в този живот тя нямаше деца. Това малко я измъчваше. Беше осиновила едно момиче, само че то след време умря и по този начин остана сама. От друга страна, при нея беше цялостно с доброжелателни хора, които непрекъснато я търсеха, а тя бе за тях като духовна майка.
– Вървейки отново по линия на сравнението, малко встрани през годините остава въпросът за източника на неземната й заложба. Една Ванга говореше за Конник от светлина, който й е помагал, евентуално светец, Кочовска разказваше за извънземни. Този проблем при Севрюкова проучен ли е, или за неподготвеното схващане на човек не е добре да задълбава в тази сфера?
– Много съм се ровил и издирвал сведения в тази област. Тя споделяше, че има седем източника, от които черпи информация. Първият бяха Акашовите записи. Вторият бе човешката аура, която тя виждаше. За третия споделяше: „ Аз черпя информация със силата на мисълта “. Можеше да се придвижва на всяко място. Споделяше още, че вижда и чува със сърцето, не през очите и ушите. Това бяха духовни източници на информация. Ползваше като източници и някои доста извисени духове като Махатма Мория.
Слава беше и отличен телепат. Още преди да й зададеш въпроса, тя ти отговаряше. И това стъписваше и объркваше постоянно хората, които идваха при нея. Гледаше с усмивка, само че и с огромна отговорност на своята заложба – моралът й бе на изключителна висота. Казваше по този начин: „ За да не навредя на индивида, би трябвало да събера информация и от седемте източника. Ако всичките ми кажат едно и също, тогава я оповестявам. Защото в случай че има разминаване, аз ще объркам ориста на човек, а оттова ще навредя и на себе си “.
– Говорим през днешния ден за ясновидката Слава Севрюкова, само че от позиция на феноменологията какъв е нейният принос?
– Тя остави следа в нашия свят, от една страна, със своите пророчества, а от друга, с работата си в региона на нуклеарната физика. Защото в България, най-малко аз не зная за различен човек със свръхсетивни опция, който да работи в региона на микро- и макрофизиката, устройството на Вселената, на атомите, които тя разкри.
Много необятен проучвателен периметър имаше. Двамата с доцент Лозенски издадоха взаимен теоретичен труд – „ Психотронен модел на микрокосмоса “, издателство Софийски университет. Но тя работеше и с физика проф. Антон Антонов. Към нея имаше доста огромен интерес и от непознати академии на науките, които идваха и я изследваха. От тогавашния Съветски съюз (тя беше рускоезична) на крайници й идваха учени митове като учените Фоменко, Курдюмов, Ажажа.
До нея се допитваха и тогавашните руски космонавти. Тайна бе, че преди огромните орбитални полети или при повреда изпитатели и инженери се поучаваха с дарбата й – кое, по какъв начин и за какво е станало, какъв е бил източникът на казуса.
– По това време тя към този момент работи с починалия физик Иво Лозенски, който паралелно с това пресява хората, които напират за консултация. Как преодоляхте тази преграда?
– В прочут смисъл тя беше засекретена. До нея достъпът бе доста сложен, а Лозенски беше като пазител. На мен ми трябваха 4 месеца, с цел да стигна до среща – доста стени и загради преодолях.
– Безспорно вашият път като откривател и публицист е неразривно обвързван с нейния. Как въпреки всичко се случи съдбоносната ви среща?
-Три-четири пъти ми обещаваха среща, която неизвестно за какво все се отменяше. Накрая двама души ми помогнаха да стигна до нейната приемна. Единият бе инж. Стамен Стаменов -изследовател, уфолог, а другият – огромният йога Венцеслав Евтимов. След като и той се намеси, това наподобява наклони везните да се срещнем. Преди това да се случи, ме подготвяха с думите: „ Ще видиш човек по-добър от Ванга “. Това ми звучеше неуместно, още повече, че в тези години Слава Севрюкова надалеч не беше известна.
Бяха ми споделили още: „ Като отидеш, носи си един касетофон на акумулатори, прикрит в сак, тъй като не позволяват да я записват “. Отидох аз, като гледах да сложа сака по-близко до нея, с цел да запише нашия диалог. Но тя говореше доста безшумно. Още при запознанството ми сподели защо съм отишъл, което ме изуми. Отговори на въпросите ми, без даже да й ги задам. Но когато стартира да прави огромни разкрития, като да вземем за пример къде са костите на Левски, не се сдържах, а извадих касетофона и го сложих на масичката пред нея. Тогава доцент Лозенски скочи с думите: „ Бързо да махаш този магнетофон, тя не дава да я записват “.
А Слава му сподели: „ Не, Иво, аз му позволявам. Записвай, моето момче, и когато идваш при мен тая машинка все да я носиш с тебе “. Когато се прибрах в Пловдив, аз летях от радост…
